На Коледа се случват чудеса…….

В навечерието на един от най-светлите християнски празници учениците от 11 „в” клас ни показаха, че чудесата се случват, просто трябва да вярваш в тях. В един от последните дни на старата година учениците изненадаха приятно всички с тайната си идея.
Началото:
Още в началото на месец декември в класа се появява един празен буркан. В него след голямото междучасие всички пускат останалите им стотинки. Идеята е неясна и неоформена. Знаят само, че с тези парички искат да зарадват някого на Коледа. Гордо понасят ироничните подмятания, вярвайки, че това, което правят ще донесе много радост. Не разчитат на помощ от класен ръководител или училищно ръководство. След три седмици бурканът е почти пълен.
Осъществяването:
На 23.12. инициативният комитет от класа иска разрешение от директора, за да осъществи идеята си. Изключително приятна изненада – възпитаниците на училището са не „насила благородни”, а истински човечни и добронамерени. Уточнява се броят на децата в дома, приготвят се торбички с подаръци….Трудно избират кой да не отиде, защото има възможност само за осем ученици, които да посетят дома. По пътя с трепет разказват как, защо и кога са решили да направят този коледен подарък на децата, лишени от родителска грижа. Екзалтирани и въодушевени са. По пътя е шумно и много весело.
Домът…..
Домът за деца с умствена изостаналост в с. Искра свети в празнична украса. Първо посещаваме лежащо болните деца, които с радост приемат подаръците от единадесетокласниците. Разглеждаме дома и се отправяме към актовата зала, където възпитаниците на дома са подготвили специална изненада за нас – празнична програма с песни, танци и стихотворения. Всяко дете получи своя подарък. Много се забавляваха и единадесетокласниците. Задаваха адекватни и точни въпроси на персонала и управата на дома. Интересуваха се от бита, начина на живот, навиците и ежедневието на децата и младежите в дома. Сбогуваха се с обещание за скорошно виждане.
…
По пътя на връщане беше много тихо. Всяко от момичетата мислеше за случилото се… Притихнали търсеха отговор на въпроса „ЗАЩО?”. За всички тях този ден беше специален: ден за равносметка, за оценка и мъничко тъга.
Ръководството на училището изрази благодарност и възхищение на класа чрез диплом „Щедро сърце”, който бе връчен още на следващия ден.